завтичвал си

Речник на българския език

1. завтичвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

завтичвал си е производна форма на завтичвам се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. завтичвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

завтичвал си е производна форма на завтичвам се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. завтичвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

завтичвал си е производна форма на завтичвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).