завтичвал

Речник на българския език

1. завтичвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завтичвал е производна форма на завтичвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завтичвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завтичвал е производна форма на завтичвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. завтичвал — мин. деят. св. прич. м. р.

завтичвал е производна форма на завтичвам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. завтичвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

завтичвал е производна форма на завтичвам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).