завтечете

Речник на българския език

1. завтечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

завтечете е производна форма на завтека се (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. завтечете — повелително наклонение, мн. ч.

завтечете е производна форма на завтека се (повелително наклонение, мн. ч.).