завтечал

Речник на българския език

1. завтечал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завтечал е производна форма на завтека се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завтечал — мин. деят. несв. прич. м. р.

завтечал е производна форма на завтека се (мин. деят. несв. прич. м. р.).