завряха

Речник на българския език

1. завряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

завряха е производна форма на завра (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. завряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

завряха е производна форма на завра (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).