завряло

Речник на българския език

1. завряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завряло е производна форма на завра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завряло е производна форма на завра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. завряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

завряло е производна форма на завра (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. завряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

завряло е производна форма на завра (мин. деят. несв. прич. ср. р.).