заврънкал

Речник на българския език

1. заврънкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заврънкал е производна форма на заврънкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заврънкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заврънкал е производна форма на заврънкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заврънкал — мин. деят. св. прич. м. р.

заврънкал е производна форма на заврънкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заврънкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заврънкал е производна форма на заврънкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).