заврещяло

Речник на българския език

1. заврещяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заврещяло е производна форма на заврещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заврещяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заврещяло е производна форма на заврещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заврещяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

заврещяло е производна форма на заврещя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заврещяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заврещяло е производна форма на заврещя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).