заврели

Речник на българския език

1. заврели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

заврели е производна форма на завра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. заврели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

заврели е производна форма на завра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. заврели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

заврели е производна форма на завра (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. заврели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

заврели е производна форма на завра (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).