завоювал си

Речник на българския език

1. завоювал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

завоювал си е производна форма на завоювам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. завоювал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

завоювал си е производна форма на завоювам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. завоювал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

завоювал си е производна форма на завоювам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).