завоювало

Речник на българския език

1. завоювало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завоювало е производна форма на завоювам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завоювало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завоювало е производна форма на завоювам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. завоювало — мин. деят. св. прич. ср. р.

завоювало е производна форма на завоювам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. завоювало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

завоювало е производна форма на завоювам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).