завонявал е

Речник на българския език

1. завонявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завонявал е е производна форма на завонявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завонявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завонявал е е производна форма на завонявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. завонявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завонявал е е производна форма на завонявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).