завонявал

Речник на българския език

1. завонявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завонявал е производна форма на завонявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завонявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завонявал е производна форма на завонявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. завонявал — мин. деят. св. прич. м. р.

завонявал е производна форма на завонявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. завонявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

завонявал е производна форма на завонявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).