завличам се съм

Речник на българския език

1. завличам се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

завличам се съм е производна форма на завличам се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. завличам се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

завличам се съм е производна форма на завличам се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. завличам се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

завличам се съм е производна форма на завличам се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

4. завличам се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

завличам се съм е производна форма на завличам се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

5. завличам се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

завличам се съм е производна форма на завличам се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

6. завличам се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

завличам се съм е производна форма на завличам се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

7. завличам се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

завличам се съм е производна форма на завличам се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

8. завличам се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

завличам се съм е производна форма на завличам се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

9. завличам се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

завличам се съм е производна форма на завличам се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).