завишавало

Речник на българския език

1. завишавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завишавало е производна форма на завишавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завишавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завишавало е производна форма на завишавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. завишавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

завишавало е производна форма на завишавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. завишавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

завишавало е производна форма на завишавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).