завихрели

Речник на българския език

1. завихрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

завихрели е производна форма на завихря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. завихрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

завихрели е производна форма на завихря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).