завихрела

Речник на българския език

1. завихрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

завихрела е производна форма на завихря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. завихрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

завихрела е производна форма на завихря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).