завихрел

Речник на българския език

1. завихрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завихрел е производна форма на завихря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завихрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

завихрел е производна форма на завихря (мин. деят. несв. прич. м. р.).