завитлил съм

Речник на българския език

1. завитлил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

завитлил съм е производна форма на завитля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. завитлил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

завитлил съм е производна форма на завитля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).