завитлил си

Речник на българския език

1. завитлил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

завитлил си е производна форма на завитля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. завитлил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

завитлил си е производна форма на завитля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).