завитлило е

Речник на българския език

1. завитлило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завитлило е е производна форма на завитля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завитлило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завитлило е е производна форма на завитля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).