завитлеше

Речник на българския език

1. завитлеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

завитлеше е производна форма на завитля (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. завитлеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

завитлеше е производна форма на завитля (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).