завитлели

Речник на българския език

1. завитлели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

завитлели е производна форма на завитля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. завитлели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

завитлели е производна форма на завитля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).