завинтил е

Речник на българския език

1. завинтил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завинтил е е производна форма на завинтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завинтил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завинтил е е производна форма на завинтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).