завинтили

Речник на българския език

1. завинтили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

завинтили е производна форма на завинтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. завинтили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

завинтили е производна форма на завинтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).