завинтила

Речник на българския език

1. завинтила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

завинтила е производна форма на завинтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. завинтила — мин. деят. св. прич. ж. р.

завинтила е производна форма на завинтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).