завинтил

Речник на българския език

1. завинтил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завинтил е производна форма на завинтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завинтил — мин. деят. св. прич. м. р.

завинтил е производна форма на завинтя (мин. деят. св. прич. м. р.).