завинтеше

Речник на българския език

1. завинтеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

завинтеше е производна форма на завинтя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. завинтеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

завинтеше е производна форма на завинтя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).