завинтело

Речник на българския език

1. завинтело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завинтело е производна форма на завинтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завинтело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

завинтело е производна форма на завинтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).