завилнявал е

Речник на българския език

1. завилнявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завилнявал е е производна форма на завилнявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завилнявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завилнявал е е производна форма на завилнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. завилнявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завилнявал е е производна форма на завилнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).