завилнеело

Речник на българския език

1. завилнеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завилнеело е производна форма на завилнея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завилнеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

завилнеело е производна форма на завилнея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).