завила

Речник на българския език

1. завила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

завила е производна форма на завия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. завила — мин. деят. св. прич. ж. р.

завила е производна форма на завия (мин. деят. св. прич. ж. р.).