завиквал

Речник на българския език

1. завиквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завиквал е производна форма на завиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завиквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завиквал е производна форма на завиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. завиквал — мин. деят. св. прич. м. р.

завиквал е производна форма на завиквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. завиквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

завиквал е производна форма на завиквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).