завиело

Речник на българския език

1. завиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завиело е производна форма на завия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

завиело е производна форма на завия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).