завземало

Речник на българския език

1. завземало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завземало е производна форма на завземам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завземало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завземало е производна форма на завземам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. завземало — мин. деят. св. прич. ср. р.

завземало е производна форма на завземам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. завземало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

завземало е производна форма на завземам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).