завехнел

Речник на българския език

1. завехнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завехнел е производна форма на завехна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завехнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

завехнел е производна форма на завехна (мин. деят. несв. прич. м. р.).