завесел

Речник на българския език

1. завесел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завесел е производна форма на завеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завесел — мин. деят. несв. прич. м. р.

завесел е производна форма на завеся (мин. деят. несв. прич. м. р.).