завербувало

Речник на българския език

1. завербувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завербувало е производна форма на завербувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завербувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завербувало е производна форма на завербувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. завербувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

завербувало е производна форма на завербувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. завербувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

завербувало е производна форма на завербувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).