завербувал

Речник на българския език

1. завербувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завербувал е производна форма на завербувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завербувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завербувал е производна форма на завербувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. завербувал — мин. деят. св. прич. м. р.

завербувал е производна форма на завербувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. завербувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

завербувал е производна форма на завербувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).