заведяло

Речник на българския език

1. заведяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заведяло е производна форма на заведа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заведяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заведяло е производна форма на заведа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).