заварял

Речник на българския език

1. заварял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заварял е производна форма на заварям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заварял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заварял е производна форма на заварям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заварял — мин. деят. св. прич. м. р.

заварял е производна форма на заварям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заварял — мин. деят. несв. прич. м. р.

заварял е производна форма на заварям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. заварял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заварял е производна форма на заваря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. заварял — мин. деят. несв. прич. м. р.

заварял е производна форма на заваря (мин. деят. несв. прич. м. р.).