заварило

Речник на българския език

1. заварило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заварило е производна форма на заваря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заварило — мин. деят. св. прич. ср. р.

заварило е производна форма на заваря (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. заварило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заварило е производна форма на заваря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. заварило — мин. деят. св. прич. ср. р.

заварило е производна форма на заваря (мин. деят. св. прич. ср. р.).