завардяло

Речник на българския език

1. завардяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завардяло е производна форма на завардям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завардяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завардяло е производна форма на завардям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. завардяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

завардяло е производна форма на завардям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. завардяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

завардяло е производна форма на завардям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).