забързвал

Речник на българския език

1. забързвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забързвал е производна форма на забързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забързвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забързвал е производна форма на забързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. забързвал — мин. деят. св. прич. м. р.

забързвал е производна форма на забързвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. забързвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

забързвал е производна форма на забързвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).