забързало

Речник на българския език

1. забързало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

забързало е производна форма на забързам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. забързало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

забързало е производна форма на забързам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. забързало — мин. деят. св. прич. ср. р.

забързало е производна форма на забързам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. забързало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

забързало е производна форма на забързам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).