забърборил си

Речник на българския език

1. забърборил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

забърборил си е производна форма на забърборя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. забърборил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

забърборил си е производна форма на забърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).