забърборил

Речник на българския език

1. забърборил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забърборил е производна форма на забърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забърборил — мин. деят. св. прич. м. р.

забърборил е производна форма на забърборя (мин. деят. св. прич. м. р.).