забъбрил

Речник на българския език

1. забъбрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забъбрил е производна форма на забъбря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забъбрил — мин. деят. св. прич. м. р.

забъбрил е производна форма на забъбря (мин. деят. св. прич. м. р.).