забъбрел

Речник на българския език

1. забъбрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забъбрел е производна форма на забъбря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забъбрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

забъбрел е производна форма на забъбря (мин. деят. несв. прич. м. р.).