забутвал

Речник на българския език

1. забутвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забутвал е производна форма на забутвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забутвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забутвал е производна форма на забутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. забутвал — мин. деят. св. прич. м. р.

забутвал е производна форма на забутвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. забутвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

забутвал е производна форма на забутвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).